|
На
фона на човешката трагедия, породена от падението чрез греха, Бог Отец
отново намира начин да даде на човека онова, което лично Той отне от
земята – дървото на живота. Но тук за разлика от сътворението този така
нужен на човека фактор не се явява безвъзмездно дарение, а плод на
неговия труд и усилие. Или с други думи – плод на неговата вяра в Исус
Христос. Разбрал тайната на спасението от греха, новороденият човек е
убеден, че трябва да придобие плод. Но първото, което християнинът
трябва да направи, е да намери разликата между така близките и сродни
плодове на Святия Дух, посочени в Галатяни – глава 5, и плодът на
праведния, описан като Дърво на живота в Притчи глава 11. залогът е
особено голям и затова всеки вярващ, слушайки подобни стихове от Словото
Божие, мобилизира всичките си сили, за да достигне края на поставената
за него цел. Несъмнено всеки, който следва Христовите стъпки, бива
удостоен с този превъзходен плод – дървото на живота. Но прегърнал своя
успех от годините на вярно служение пред Бог, вярващият неимоверно се
сблъсква с придизвикателството на времето. Убеден, че неговият плод е
достоен за подражание, успелият в миналото християнин се е извисил
високо нагоре, размахвайки своя успех, докато не изгуби един ден
съществения белег на плода – радостта в Господа.
Днес има много имитатори на Божествена радост. Хора, които по един или
друг начин се опитват да покажат отдавна изгубения от тях авторитет,
като демонстрират фалшива радост. А би трябвало да сме убедени, че без
присъствието на Святия Дух в сърцата си ние сме само едни изпълнени с
противоречие хора. Измъчвани от бремето на съдебни, финансови и социални
грижи, човеците нарекли себе си християни подгъват колене пред товара на
греха.
Време е да почувстваме
жаждата за Свяатия Дух, време е да се възстанови онова, което бе
получено от Бога в деня на нашето кръщение със Свяатия Дух. Време е да
се зарадваме в Господа, време е праведния да получи плода от дървото на
живота.
Преди много години на земята живял цар, управляващ със силна ръка своята
империя. Чрез мъдрост той придобил много земи и покорил много царства.
Но за жалост този цар бил безбожник. Един ден се разболял тежко.
Царството потънало в скръб и всички очаквали царят да умре. И точно в
този напрегнат момент се появил човек, който дал съвет: “Ако някой от
вас намери в тази преуспяваща империя един радостен човек и вземе неговата
риза, и облече с нея царя, болестта веднага ще го напусне и той ще
оздравее.” Слугите на царя обходили много села и градове, но вместо
радост срещали само скръб и проблеми. Улиците на градовете били
изпълнени от съкрушени от мъка и скръб хора. Поемайки по своя път
обратно към палатите, царските пратеници минали покрай едно поле. Там
видели селянин, който орял своята нива и пеел. Това бил един беден, но
новороден чрез своето покаяние и вяра в Христа човек. Той притежавал
най-голямото богатство – радостта в Господа. Единият от придворните му
разказал историята на болния цар, както и за безплодните им усилия да
намерят един радостен и щастлив човек. След като чул разказа бедният
орач имал само един отговор: Да, аз ще помогна на царя! Вземете моята
риза! – казал и запял още по-силно и радостно своята песен. След миг
обаче установил, че няма риза.
Нека направим паралел между умиращия невярващ цар и радостния в Христа
селянин. Няма да защитавам теорията – ако си беден си оправдан, а ако си
богат си осъден. Бих желала всеки да бъде така благословен от Бога, че
духовните неща винаги да стоят над материалните, за да се радваме на
добър плод и на добър успех. Безмилостният стремеж – да бъда все
по-богат и да бъда все по-нависоко, е отхвърлил Божият Дух от много
хора. Не защото Бог не желае да имаш, а поради огромната ти любов към
фалшивия успех и фалшивия плод, който поставяш винаги пред Бога. Човек
подвизаваш се в живота си именно по този начин, не може да притежава
нито радост, нито успех, нито дървото на живота. Днес много християни
отдават почетно място на материализма в живота си. До мига, в който той
ще предизвика гибелното земетресение и срутването. Точно в този момент е
нужно да се чуе песен на оня беден физически, но духовно богат орач,
който знае в Кого е повярвал и притежава истински живот. Ако тази песен
не се чуе, ако истинския плод в християните остане незабелязан от този
свят, броят на обречените на падение хора значително ще се увеличи. За
тях е писано в Божието Слово: “А Бог му рече: Глупецо, тази нощ ще
изискам душата ти, а това що си приготвил чие
ще бъде?” Лука 12:20-21 Така става с онзи, който събира имот за себе
си и не богатее в Бога.
“Но първо търсете Божието царство и Неговата праведност и
всичко останало ще ви се прибави!” Лука 12:31
преди много време ученият Джордж Милър е казал: “Това е
една от многото предупредителни лампички, която нашият Господ запалва
пред очите ни и на която повечето съвременни хора, като че ли не обръщат
особено внимание. Христос говори много за опасността на богатствата, но
повечето хора не се страхуват особено от тях. В днешно време
користолюбието като че ли не се счита за особен грях. Ако един човек
наруши шестата или седмата заповед, той се обявява за престъпник, а
името му се покрива със срам. Но ако наруши десетата Божия заповед, за
него просто казват, че е един предприемчив човек. Библията учи, че в
любовта към парите се крие коренът на всяко зло. Хората, които се
позовават на тази библейска истина, обикновено поставят
особено ударение на думата любов, като обясняват, че не самите
пари, а само любовта към тях представлява този корен на злото.”
Когато се огледа наоколо, човек може да помисли, че в живота наистина се
състои в изобилието на нещата, които притежава. Хората смятат, че
колкото по-голямо става тяхното богатство, толкова по-големи
стават и те самите, защото светът мери хората по банковата
им сметка. Но независимо от всичко, няма по-фатална грешка от тази.
Истинският човек е това, което е в Христос, а не това, което притежава
за света.
Редно е да се запитаме: Кои сме ние? Кое и какво определя нашата
самоличност, на каква основа се изгражда нашата човешка личност? На
основата любов в Христа или на безмилостните изкушения, разцепващи
църкви, разделящи семейства и убеждаващи хората да не живеят по благодат
в Христа, но да се наслаждават на фалшиви страсти придобити от
непрестанния им контакт с този свят.
Какво ни пречи да отговорим искренно пред себе си и пред Бога на тези
въпроси? И не само това, но да положим основите на своя живот върху
истинската канара – Христос, и да не бъдем по рождение и по наследство
христнияни, а чрез ежедневното си лично общение с Всемогъщия и Триединен
Бог.
Когато завърших библейското си образование в Германия и се завърнах
обратно в България, бях убеден, че имам голям потенциал от знания в
духовната сфера. Носех скритото и погрешно чувство, че съм много над
останалите вярващи в нашата църква. Един ден посетих своята баба и
докато стоях в двора на къщата, случайно мина
един познат на семейството ни, възседнал магарето си. Той веднага ме
позна и ме попита какво съм изучавал в Германия. Какво ми трябва сега да
му обяснявам на този селянин, си казах. Така или иначе той няма да ме
разбере, мислех си аз. И понеже християнството е свързано с историята на
света ,му отговорих, че съм следвал просто история. В този момент
неговото магаре обърна главата си към мен и ме погледна с огромните си
очи, като че ли желаеше да ми каже нещо. И докато аз преосмислях грешния
си отговор, в същия момент това магаре започна силно да реве срещу мен.
Това не беше просто магарешки рев. Това беше едно предупреждение от
Бога: “Илко едно от най-важните неща, което един Божий човек трябва да
притежава е искреност, честност и смирени” В този ден цялата ми фалшива
концепция рухна. Тогава научих на практика онова, което години наред
стигаше само до моите уши.
И
така, нека ние християните на този век да не живеем с илюзията, че сами
сме нещо голямо и велико, но по примера на Христос, да говорим с думи и
дела за великата Божия промисъл – да бъдем праведни и да получим от Отца
като награда плода от дървото на живота.
“Който има ухо, нека
слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да
яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.”
Откровение
2:7
пастир Илчо Ефтимов
назад към
всички послания |
