Пуническите войни и обществените войни                
За църквата
Младежко служение
Проповеди и Послания
Новини
Декларация на вярата
История във фотоси
Служение с жени
Хваление и поклонение
Детско служение
Домашни групи
Богослужения / Фотоси
Търсене в Библията
Препоръчайте ни
Контакти

 

Ханибал Барка срещу Сципион и Фабий?! Кой го е грижа днес за това? Оттогава са минали повече от 22 века. И все пак, от Пуническите войни християните могат да извлекат някои добри исторически поуки за съвременните обществени войни. Статия от Бен Хауз.



Американците рядко разсъждават върху Пуническите войни. Разбира се, посред множество духовни, политически, обществени, икономически и интелектуални проблеми, не трябва да оплакваме това пренебрегване на Пуническите войни. Но аз сега преподавам курс по древна история, така че Пуническите войни за мен са много по-важни от закъснялото пролетно плевене на задния двор.

Пуническите войни са поредица от три войни, водени от тогава въздигащата се експанзионистична Римска държава срещу търговската империя на Картаген. Рим е бил сухоземна сила, заинтересувана само от земите в съседство със своята собственост. С течение на времето това ще разположи римските легиони и данъчни програми по огромни земи, простиращи се от Британия до Египет. Картаген, издънка на Финикийската търговска империя, е бил древният еквивалент на Уол Март и на големите търговски вериги за продажба на едро. Картагенците са искали всичко, което е можело да бъде купено, продадено или изтъргувано. Пуническите войни, които се водят между 264 и 146 пр. Хр., се съсредоточават главно върху въпроса, “В чий двор ще бъде разположено Средиземно море?” Крайният отговор е бил “Рим.”

Най-често помненият образ и разказ от Пуническите войни е преходът на Ханибал през Алпите със слонове. Това наистина се е случило; било е изпитание да придвижиш войска от 50,000 човека с коне и слонове през проходите между снежни преспи и свличания, през реки и през планински пропасти. На всичко отгоре и местните хора не са били твърде гостоприемни. Ханибал е трябвало да воюва и против местните хора, и против природата, за да пресече Алпите. Слоновете не са се справили твърде добре; заедно с почти половината от войската на Ханибал, голям брой слонове загиват в тази историческа драма.

Ханибал е най-вълнуващата фигура от Пуническите войни. Син на велик военачалник, Хамилкар Барка, също брат и зет на други велики картагенски военачалници, Ханибал от детството си се заклева да воюва с Рим. В продължение на петнадесет години той кръстосва Апенинския полуостров, превръщайки хиляди римски войници в сос за спагети. В продължение на петнадесет години малките деца са били плашени с думите, “Hannibal ad portas” – “Ханибал е при градските врата.” В продължение на петнадесет години той е главната тема на местните слухове и политически новини, докато неговите войски печелят съюзници, мачкат противници, плячкосват полята и опустошават земята.

Ханибал е един от най-великите военни ръководители в цялата история. В Ханибал могат да се намерят всички характеристики, които свързваме с военния гений на хора като Александър Велики, Наполеон, Чингис Хан, Кортес, Робърт Ли или Дъглас Макартър. Той е бил смел, с блестящи тактически способности, изобретателен, хитър, безумно храбър, безмилостен, и най-често успешен. Обикновено е привличал римските войски на избрано от него бойно поле. В битката при езерото Требия вкарва в капан цяла римска армия. В битката при Кана успява като по учебник да направи обхождане и на двата фланга на римската армия. Само в тази битка той избива над 40,000 римляни.

Било чрез подкупи или заплахи, дипломация или сплашване, кавалерийски рейдове или подготвени битки, Ханибал владее добре изкуството на войната. Години след Пуническите войни Сципион Африкански (единственият римлянин, който наистина побеждава Ханибал на бойното поле) пита Ханибал кои според него са най-великите военачалници в историята. Ханибал дава първото място на Александър Велики, второто на епирския цар Пир, който нахлува в Италия през 280 пр. Хр., и трето място на самия себе си. “А ако ме беше победил?” пита Сципион. “Тогава щях да съм първи,” отговаря Ханибал.

И все пак, въпреки своето величие на бойното поле, въпреки своето постоянство, въпреки своето непоклатимо посвещение да воюва против Рим, Ханибал се нарежда сред неудачниците в историята. Той е блестящо привлекателен неудачник, но все пак неудачник. На бойното поле няма второ място за почести.

Като имаме предвид това, трябва да обърнем малко внимание на победителите; тоест, трябва да разгледаме римските военачалници и римската система, които в крайна сметка побеждават в тази война. От това Ханибал няма да изгуби своята привлекателност като историческа фигура, както не са я изгубили други неудачници, като Наполеон или Рьомел Пустинната лисица.

Дж. К. Честертън, в своята чудесна книга, Вечният човек (G. K. Chesterton, The Everlasting Man), посочва, че поражението на Картаген и победата на Рим са били голямо благословение за света. Вааловата религия на Картаген, казва той, е била много по-езическа и насочена към човешки жертвоприношения от римските идоли. Картагенците са финикийци, за които четем в Библията, и самото име на Ханибал означава “благодатта на Ваал.” Победата на Рим е помогнала за подготвянето на древния свят за идването на християнството – “когато се изпълни времето.”

Може би Честертън е прав, както често е. Неговата защита на Рим срещу Картаген е увлекателна и предизвикателна. Но дали езичеството и комерсиализмът (което не звучи чак толкова чуждо за нас днес) биха спомогнали или попречили на по-късното разпространение на Благовестието, е въпрос само на спекулации. Бог в Своето мъдро провидение е предопределил картагенските стрип-клубове и човешки жертвоприношения да бъдат погребани под римските сандали, сол и пясък. След това Благовестието ще пътува по търговските пътища създадени от сръчните гърци и контролирани от римските империалисти.

Как Рим постига победата? Очевидно, те не са имали нищо подобно на съвременното американско журналистическо пораженчество и песимизъм, докато Ханибал и неговата многонационална армия са тероризирали Италия. Рим е имал фракция “мир на всяка цена,” както и Картаген я е имал. Но Рим е имал достатъчно дългосрочно посвещение, достатъчно стабилно устройство, достатъчно есхатология на победа (да заема думата от Марселъс Кик), за да устои десетилетие и половина на загуби преди окончателно да победи Картаген. Рим оцелява от битки като Кана, които унищожават не просто цвета на неговата младеж, но и голям брой политически и военни ръководители. Рим оцелява от икономически бедствия, които правят американската Голяма депресия да изглежда като дребно неразположение. Рим дори оцелява с нелепа политическа система, която поставя едновременно двама ръководители за период от една година, давайки им разделена, често некомпетентна власт. Така Рим оцелява от политическа некомпетентност от величина, която може да се намери само на събиране на кандидат-президенти от Демократическата партия на всеки четири години в Айова. Рим оцелява от петнадесетгодишна терористична атака на своя територия; Рим е нямал 11 септември; Рим е имал 218 до 203 пр. Хр.

Рим очевидно никога не е познавал алтернативните начини на действие, дадени на света в средата на 20 век от една галска нация, чиято столица е разположена в град на име Париж. Ако е знаел за тези алтернативи, Рим е щял да търси някое от следните решения: Отстъпление, капитулация, колаборация, преклонение.

Двама мъже от римската армия представят два различни, но все пак допълващи се подхода към заплахата от Ханибал. Тези двама мъже са Квинт Фабий Максим и Публий Корнелий Сципион. Фабий става известен като Cunctator или “отлагащият.” От Фабий произлиза понятието “фабианска тактика.” За разлика от своите по-смели предшественици и наследници, Фабий избягва пряк сблъсък с Ханибал и така избягва превръщането на себе си и своята войска във “вкусно пиршество за кучета и всякакви птици.”

Ърн Брадфърд казва, “Фабий осъзнава, че единственото нещо, което трябва да направи, е да избегне поражение.” Точно както руснаците в техните войни против французи и германци, Фабий прилага политиката на “изгорената земя.” Всяка нива, всяко животно, което става за ядене, всеки топъл подслон и всяка ферма, която е в обхвата на картагенските наемници, са били унищожени. Фабий е бил решен на дългосрочно, постепенно изтощаване на войската на Ханибал. Точно както кампанията на президента Буш срещу иракските терористи, кампанията на Фабий е подложена на сурови критики. Но той избягва своите критици, както избягва и Ханибал.

Макар че Фабий никога не печели похвалата и почестите на победител на бойното поле, неговите методи работят на практика. Той използва ресурсите, които Ханибал е нямал на свое разположение: време, снабдителни линии, търпение и дългосрочни цели. Брадфърд казва, че Фабий “е направил повече от всеки друг да научи римляните как да изтощят и накрая да победят” Ханибал.

В по-късни векове фабианските социалисти вземат името на Фабий и неговите методи за “успешно” провеждане на социалистическа еволюция във Великобритания. “Фабианска тактика” означава употреба на методи за бавно изтощаване на противника.

Другият, и по-видимо успешен римлянин е Сципион. За разлика от Фабий “Отлагащия,” Сципион е човек на сблъсъците. Като всички велики мъже, Сципион изучава своите врагове. Той е имал изобилие от възможности за това. Спасява своя ранен баща от бойното поле по време на една от ранните битки на Ханибал в Италия. По-късно се бие и оцелява от битката при Кана.

Като всички велики мъже, Сципион осъзнава жизненоважните, но слаби звена в бронята на своя враг. Първите успехи на Сципион не са против самия Ханибал, а срещу картагенските войски в Испания. Той накланя везните на военното щастие в Испания към Рим. За Картаген загубата на Испания е означавала загуба на пари и метали. Металите са били използвани за изковаване на оръжия, а парите са били използвани за плащане на войниците. Картаген, както стана ясно от тази статия, е зависел от множество разнообразни наемници. След като обръща войната в Испания в полза на Рим, Сципион започва да привлича главния съюзник на Картаген, северноафриканското Нумидийско царство.

Вместо да разполага своята войска в Италия и така да увеличава списъка със загинали римски войници пред стените на Рим, Сципион се отправя през морето към областите близо до Картаген. С тогавашните средства за комуникация, Картаген изпраща “имейл” на Ханибал: “Моля те, прибери се у дома. Незабавно.” Вече са минали петнадесет години от влизането на Ханибал в Италия, и върховата точка на непобедимостта на неговата армия отдавна е отминала. Ханибал натоварва на кораби останалите си оголели и обосели войници и се връща в Картаген.

Удивително, картагенецът Ханибал е географски неориентиран в Картаген. Той познава Италия по-добре от родната си земя. През това време Сципион използва времето си в Северна Африка за да изгражда войските, да печели съюзници и да тероризира местното население. Преди действително да се срещне със Сципион на бойното поле, Ханибал се опитва да измъкне мирен договор от римския военачалник. С това той всъщност разкрива своята уязвимост. Сципион използва дори преговорите в своя полза, като подрежда своите войски на бойното поле докато разговаря с Ханибал.

И така, в битката при Зама през 202 пр. Хр. светът се променя завинаги, когато Сципион разбива картагенците и Ханибал. Тактическите елементи на успеха на Сципион са в подреждането на неговите войски по такъв начин, че предната линия на слоновете на Ханибал се оказва неефективна. След като обърканите и ранени слонове избягват от бойното поле, Сципион удря фланговете на Ханибал с опитната нумидийска конница, която едно време е била под картагенски флаг. Когато римляни и картагенци се смесват с дрънчене на мечове, копия и щитове, картагенците бавно започват да отстъпват. Когато осъзнават, че вражеската конница обхожда техните флангове, започва паническо бягство. Ханибал се спасява от смърт и плен. Той оцелява за да управлява Картаген за известно време, докато вътрешен натиск го принуждава да напусне страната си. За своите успехи Сципион получава името “Африкански,” единственият римлянин, наименуван на страната, която е завладял.

Какви са “историческите поуки” за нас, ако има такива? Аз лично обикновено виждам моите поуки от Ханибал. Той е исторически неудачник, победен, и е блестяща личност, победена от бюрократична организация. Но за християнина в съвременните обществени войни ще бъде по-добре да наблюдава победителите в историята. Христос ни обеща, че вратите на ада няма да надделеят против Църквата. Ние обикновено четем това като че ли няма да бъдем напълно победени от врага, който е пред нашите врата. Но Исус отправя ориентирано към победа послание, а не послание на поражение, неудачи или загуби.

Християните трябва да се поучат от Фабий (и дори от фабианските социалисти). Трябва да водим дългосрочни битки, избягвайки глупави поражения, унищожавайки ресурсите на врага, използвайки времето и търпението в наша полза. Защо да се борим за молитвите в държавните училища? Фабианският подход би бил да изграждаме християнски училища и да се съсредоточим върху промяна на следващото и по-следващото поколения.

Изтощавайте противника. Проповядвайте, молете се, евангелизирайте, изграждайте църкви и подкрепяйте християнското образование, четете християнски книги, живейте християнски живот. Аборционистите, хомосексуалистите, хедонистите и атеистите не могат да произвеждат нито семейства, нито общество. Не се отчайвайте, ако съвременните “ханибаловци” са се разположили на лагер пред вратите. Ханибал никога не влиза в Рим, и Църквата никога няма да отстъпи пред своите врагове.

Поставете си за цел да произведете благочестиви внуци. Имайте дългосрочно видение за победа. Бъдете фабианци, бъдете августинци, бъдете средновековни, каквото и да е, само не нетърпеливи. Съсредоточете се върху изграждането на катедрали и мислете и очаквайте за много поколения напред.

Заедно с това, обаче, християните трябва да се научат от Сципион. Сципион е учел за своите врагове; той също се е учел от тях. Ако невярващите изграждат по-добри университети, пишат по-добри романи, строят по-високи небостъргачи, и правят повече пари, учете се от тях. Всичко, което те правят добре, го постигат, защото са го откраднали от Бога. Върнете обратно на Бога технологиите и изкуството. Намерете източниците на “метали и пари” и ги върнете обратно на Бога. И отново, християнските училища са бойното поле, където да посрещнем врага – и в кратък, и в дълъг период от време. Последният филм на Мел Гибсън направи много повече за изтеглянето на врага от Италия в Северна Африка от всичко друго, което християните са направили за последните десетилетия.

Било слоновете на Ханибал или “земеслоновете” на Мордор, тлъстите противникови сили са уязвими. Може да са нужни малко повече стрели от нормалното, но в крайна сметка големите грозни неща умират, когато са надупчени достатъчно пъти. Фашизмът и марксизмът не оцеляха до края на миналия век. Дарвиновата еволюция, фройдизмът, ницщеанството, екзистенциализмът, хуманизмът, феминизмът, абортите, хомосексуалният фанатизъм и каквито и да е други уроди да са подредени за битка против нас, могат да бъдат лесно обходени по фланговете или пряко победени чрез енергична християнска атака с вярното учение, живот и мислене.

Победата често е просто въпрос на отричане от манталитета на поражението.

Бен Хауз е пастор на Christ Covenant Church в Тексаркана, Арканзас, и директор на християнското училище в Тексаркана. С дълъг стаж в областта на образованието, той е известен с прякора “Книга на ден” (A-book-a-day) заради неговата способност и посвещение да чете и да образова себе си и другите. Той е един от водещите дейци на движението за класическо християнско образование, автор на множество статии с практически съвети за домашно християнско образование.

Пастир Бен Хауз 

назад към всички послания

гр. Бургас 8000, ул. "Ал. Стамболийски" №4, тел. 056/817936, факс: 056/836097